Градът на слънцето 
Прочутата любовна история на Древен Египет не започва с Клеопатра, а още с Нефертити, царица от XVIII династия, мащеха на Тутанкамон и отначало съпруга на Аменхотеп III. Бракът им, обаче се оказал твърде кратък /поради преждевременната смърт на фараона/ и така Нефертити скоро заела ролята, с която е останала в историята - символ на любовта, заедно с наследника Аменхотеп IV. Заедно те основали Града на слънцето. Когато умрели /първо Аменхотеп, а впоследствие - и тя/, саркофазите им били изрисувани с красиви и запомнящи се сцени от техния съвместен живот под знака на любовта.
Любимата на императори
Името на Нефертити означава „идваща красота”, но тази египетска кралица, която наистина е останала символ на красота в Древния свят /а и до днес/, е Клеопатра. Онази изящна Клеопатра от династията на Птолемеите, която успяла да приласкае великия римлянин Юлий Цезар. Клеопатра била най-голямото дете на своя баща, Птолемей XII и за кратко управлявала с него. Скоро, обаче, на трона се възкачил брат й, Птолемей XIII и я изгонил от Египет. По това време Римската империя изживявала изключителен военен подем и на практика контролирала всички центрове на Древния свят. Птолемей, обаче, застанал твърдо срещу тяхната позиция, което подтикнало Цезар да организира и спечели поход срещу него. Така Цезар предоставил трона отново на Клеопатра и останал при нея в Египет. Способността й да се появява впечатляващо и да омайва се проявила почти веднага след смъртта на Цезар /през 44 г. пр.н.е./ и станала основна причина за изпепеляващата любовна история на живота й. Четири години след убийството пред сената, Рим бил управляван от триумвират, в който бил младият Марк Антоний. Когато поканил кралицата на Египет да засвидетелства уважение към империята, Клеопатра се появила пред него така бляскаво, че той останал завинаги влюбен в нея. Военният поход на Октавиан Август, предизвикан от скандалното поведение на Марк като любовник на египетската кралица и предателството на собствената му войска станали причина двамата с Клеопатра да вземат важно решение за живота си, присъщо само на хора, изпепелявани от истинска любовна страст- за да не бъдат хванати, двамата се отровили със змийска отрова в двореца в Александрия.
Прочутата любовна история на Древен Египет не започва с Клеопатра, а още с Нефертити, царица от XVIII династия, мащеха на Тутанкамон и отначало съпруга на Аменхотеп III. Бракът им, обаче се оказал твърде кратък /поради преждевременната смърт на фараона/ и така Нефертити скоро заела ролята, с която е останала в историята - символ на любовта, заедно с наследника Аменхотеп IV. Заедно те основали Града на слънцето. Когато умрели /първо Аменхотеп, а впоследствие - и тя/, саркофазите им били изрисувани с красиви и запомнящи се сцени от техния съвместен живот под знака на любовта.
Любимата на императори
Името на Нефертити означава „идваща красота”, но тази египетска кралица, която наистина е останала символ на красота в Древния свят /а и до днес/, е Клеопатра. Онази изящна Клеопатра от династията на Птолемеите, която успяла да приласкае великия римлянин Юлий Цезар. Клеопатра била най-голямото дете на своя баща, Птолемей XII и за кратко управлявала с него. Скоро, обаче, на трона се възкачил брат й, Птолемей XIII и я изгонил от Египет. По това време Римската империя изживявала изключителен военен подем и на практика контролирала всички центрове на Древния свят. Птолемей, обаче, застанал твърдо срещу тяхната позиция, което подтикнало Цезар да организира и спечели поход срещу него. Така Цезар предоставил трона отново на Клеопатра и останал при нея в Египет. Способността й да се появява впечатляващо и да омайва се проявила почти веднага след смъртта на Цезар /през 44 г. пр.н.е./ и станала основна причина за изпепеляващата любовна история на живота й. Четири години след убийството пред сената, Рим бил управляван от триумвират, в който бил младият Марк Антоний. Когато поканил кралицата на Египет да засвидетелства уважение към империята, Клеопатра се появила пред него така бляскаво, че той останал завинаги влюбен в нея. Военният поход на Октавиан Август, предизвикан от скандалното поведение на Марк като любовник на египетската кралица и предателството на собствената му войска станали причина двамата с Клеопатра да вземат важно решение за живота си, присъщо само на хора, изпепелявани от истинска любовна страст- за да не бъдат хванати, двамата се отровили със змийска отрова в двореца в Александрия.
Десетгодишната война
Древна Елада също не остава без своята голяма и трагична любовна история. Нейната дори е причина за десетгодишна война, взела хиляди жертви, между които и най-големия гръцки герой, Ахил. Когато цар Менелай решил да се ожени, той си харесал младата Елена, неслучайно наричана Хубавата - тя била дъщеря на Зевс и на Ледо, сестра на юначните братя Кастор и Полукс. Но Елена не харесвала Менелай, защото била насила определена за негова жена. Така и много лесно се увлякла по случайният гост в дома на Менелай - Парис и избягала с него в Троя. Парис бил знатен син, дете на троянския цар Приам. Менелай бил твърдо решен да върне избранницата си и още повече - да отмъсти за накърнената си чест. Ето защо събрал най-големите герои и бойци на Древна Елада и започнал десетгодишна война с Троя, завършила в полза на гърците, благодарение на хитростта на Одисей.
Алкей и „другата” любов
Още една голяма, но този път нещастна любов са ни оставили историите на Древна Елада - тази на гръцкия поет Алкей към най-известната „стихоплетка” Сафо. Тези два велики духа на поезията, сътворили два от основните типа строфа в съвременното стихосложение, обаче са имали различни виждания за любовта /особено популярни са тези на Сафо с нейната т.нар. „любов между жените”/ , поради което тя става фактически невъзможна и по епически красива.
„Песен на песните”
Голямата любов не подминава и Библията. Там тя разказва отново за цар - Соломон, последният от великите трима владетели, син на Давид и автор на най-прекрасната любовна поема на двата завета - „Песен на песните”. От историческа гледна точка, "Песен на песните" разкрива ухажването и брака на великия цар Соломон с една красива слугиня, чиито всекидневни песни съпътстват обработването на семейното лозе. Тази загоряла от слънцето селска девойка е представена само като Саломе. Но нейната мечта изведнъж се превръща в реалност, когато не някой принц, а самият цар я ухажва и спечелва ръката й за женитба. Песента се развива с живо описание на царската любов към неговата млада съпруга и на нейната ответна любов към него. Любовта, описана в "Песен на песните" съдържа едно от днешните си най-популярни определения - тя е силна, прескача всяка бариера, тя е търпелива и не може да бъде купена на никаква цена и т.н. и т.н.
Мавзолеят
Друга велика нация-тази на Древна Индия, ни поднася своята визия за голямата любов и то по един величествен начин, като истински символ, но не в стихове, а от мрамор-дворецът Тадж Махал в гр. Агра. Тадж Махал е своеобразен мавзолей, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал. Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (Господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (Възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи, но умира много млада - при раждане на 39 години. Императорът толкова е обичал и величал своята съпруга, че решава да я увековечи с тази неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишния траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. За място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката - прекрасно място, напълно в унисон с идиличната природа и идиличната любов. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството използват йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти. Така, като величествен и прекрасен гроб, Тадж Махал става символ на голямата любов.
Веронците
Разказът за голямата и всепоглъщаща любов няма да е същият без образите на двамата веронци Ромео и Жулиета. Родени богати, в знатните родове Монтеки и Капулети, те са обречени на нещастие още от самото начало - двата рода враждуват, а техните наследници се влюбват само за миг. Посвещават си хиляди и хиляди искрени и красиви слова и решават, че ще бъдат заедно въпреки враждите и несъгласията, въпреки невъзможността на любовта си. Именно това им дава сила и да вземат решението, че щом любовта им е отказана в живота, те могат да я намерят в смъртта. И макар тази смърт да е по-скоро следствие на жестока случайност, то тя само потвърждава твърдението, че любовта може да победи всичко.
Монах и монахиня
Досега герои на големите любовни истории бяха крале, кралици, военноначалници. Но любовта я има при всички хора и под различни форми, Такава особена история ни представя Ранното Средновековие - историята на Абелар и Елоиза. Елоиза била красива и много високо образована за времето си жена. Абелар пък бил най-популярният и начетен философ в Париж през 12-ти век. Елоиза имала чичо, който бил не само нейн покровител, но и важна фигура в църковната йерархия. Той наема Абелар да преподава на племенницата му и така слага началото на тяхната изпепеляваща любов, увенчана с раждането на син и тайна женитба. За по-голяма сигурност Абелар изпраща любимата си в манастир, но чичото вече е разкрил тяхната връзка и решава, че философът насила е принудил племенницата му да стане монахиня. Затова, а и като отмъщение за накърнената семейна чест, той заповядва да кастрират Абелар докато спи. Философът с разбито сърце решава да стане монах, а неговата Елоиза, научила за трагичната му съдба, става монахиня, но дори и разделени по този начин, те остават влюбени и посвещават на чувствата си хиляди писма, станали най-популярните любовни писма на западната култура.
Едуард и мисис Симпсън
Има и такава любов, която, макар отново да е свързана с крал, се оказва пречка към неговата корона. Така става с английския престолонаследник Едуард VIII, който се влюбва в „простонародната” американка Уолис Симпсън. Той трябвало да наследи короната от баща си, Джордж V, но още като принц се влюбва и по-късно жени за разведената и недарена с благородническа титла Уолис. По силата на вековната английска традиция, Едуард наследява короната и управлява, но само 11 месеца, тъй като настъпва криза в монархията, парламентът отказва да даде титла на избраната от него за съпруга, а и нацията не е доволна от факта, че разведена жена ще бъде съпруга на краля. В английската история е нямало подобен прецедент - съпругата на краля да няма официална титла. Едуард предпочита да абдикира, отколкото да развали имиджа на монархията и да жертва голямата си любов. Дадена му е титлата херцог на Уиндзор, жени се за Уолис Симпсън и се отдава на светски живот.Императорът и императрицата
Много от големите мъже, орисани да управляват световни сили, са били подвластни на силата и красотата на жените. Такъв е още Наполеон, големият и безстрашен император, който без прошка воювал и контролирал почти цяла континентална Западна и Централна Европа до 1813 г., но бил под абсолютния контрол на любовта си към своята Жосефина. Тя често не му оставала вярна по време на дългите му военни походи, но той не само се оженил за нея, но прощавал похожденията й и я направил императрица.
За Хитлер и Ева
Различен от историческия му образ и докрай „разголен” пред жена е бил и Адолф Хитлер - пред любимата си Ева Браун. За това свидетелстват не само големите облаги на властта и мощта му, с които тя се ползвала, многобройните и скъпи подаръци, вили, пътешествия и охолен начин на живот, но и няколкото писма, останали от кореспонденцията между двамата. Единствено и само с Ева в частен разговор или чрез писма, Хитлер споделя, показва какво чувства и иска и изглежда само тази жена е била способна да прозре и понесе злия му гений. Остава му вярна докрая - двамата се самоубиват в бункер в окупирания от Съветската армия Берлин.
Химия на любовта
Любовта, казват, е химия, има съвсем научно обяснение и химическа формула. И не само това- оказва се, че любовта към химията може да събере двама души - Пиер и Мария Кюри.
Полякинята Мария Скодловска заминава за Париж през 1891 г. и започва работа в лаборатория, чийто директор е Пиер. Влюбен в тази млада и интересуваща се от наука жена, Кюри прави няколко предложения за брак, който най-сетне е сключен през 1895г.
Оттук започва и тяхното невероятно партньорство в науката, ознаменувано с откритието на елементите радий и полоний /наречен на родината на Мария, Полша/. Когато Пиер Кюри умира през 1904г. , Мария Кюри продължава работата им и става не само първата жена универститетски преподавател, но и първата жена, спечелила Нобелова награда.
Българската връзка на Кемал Ататюрк
До 1920г. съседната ни Турция продължава да бъде „болният човек на Европа”. Тогава, обаче се появява нейният най-голям реформатор, Мустафа Кемал Ататюрк, който сформира временно правителство в Анкара, слага окончателно край на султанската власт и през октомври 1923 провъзгласява Турция за република.
Но и той, както други велики мъже се влюбва. И то в българка! Още като 32-годишен, Мустафа Кемал пристига в България и на бал среща 21-годишната Димитрина Ковачева. Въпреки симпатията на баща й, която успява да си спечели, на Кемал е отказана ръката й, тъй като бащата смята, че за нея чуждата религия ще бъде много трудна. На любовта пречат и многото военни и политчески катаклизми, залели новата турска република. Ататюрк си тръгва огорчен, а Димитрина е набързо сгодена за български инжинер. Голямата си любов, обаче и двамата пазят до края на живота си. В деня на смъртта си през 1966г. Димитрина се събужда и само промълвява „Сънувах Кемал!”. А славният Ататюрк никога не попречва на семейното й щастие, а само дискретно се интересува от живота й до смъртта си през 1957г., чрез българи - гости в Турция.
„Престъпната” любов
Бони и Клайд са може би най-популярната двойка престъпници с най-странната представа за реализация на любовта. Бони Паркър е млада, но отегчена от живота. Тя вижда своя шанс за промяна при срещата си с очарователния младеж Клайд Бароу, който мечтае за престъпен живот и чувства, че това може да му осигури независимост и пари за бъдещето.
Двамата се влюбват и стават най-популярния любовно-престъпен тандем. Започват живот, изпълнен с обири и престъпления из цяла Америка - ограбват малки банки с умение и смелост и скоро стават известни из цялата страна, а хората ги харесват, помагат им и дори се гордеят, че са били техни заложници.
Но преследвани за престъпленията си, те скоро попадат в капана на полицията и придават още по-романтичен ореол на съдбата си когато биват жестоко убити на 23 май 1934г. при засада, устроена им от полицията близо до скривалището им в щата Луизиана.
Творецът и Музата
Салвадор Дали и Гала са най-впечатляващият, най-пищният, най-ексцентричният и най-особен тандем сред любовните двойки може би на всички времена. Те са не само посветени на любовта си като поетите и кралете на древността, но и са разточителни и своенравни като двойките от 20 век. Затова са и един подходящ финал на тази ретроспекия на великите любовни двойки и техните истории.
Елена Ивановна Дяконова, наречена от Дали Гала, се ражда в Русия през август 1894 г. През 1915 г. се омъжва за френския поет Пол Елюар и така влиза в следвоенния светски живот, дори става една от музите на френската столица.
1929 г. е паметна за нея, тъй като тогава в Испанските Пиренеи среща родентият през 1904г. Салвадор Дали. Той е пленен от предизвикателната рускиня. И когато се престрашава да й се обясни в любов, тя му заявява: " Нима не разбираш, че никога повече няма да се разделим?"
Заради любовта си към Гала Дали скъсва отношенията със семейството си, а баща му го проклина. Оттогава Гала и Дали са неизменно заедно до края на дните си. Тя го въвежда в артистичния елит на Париж, а той я определя като своя муза, любовница, майка, довереница. Твърди се, че Гала е имала огромна и енигматична власт над Салвадор. Освен това до голяма степен именно тя е причината за невероятната му популярност по целия свят и несметното им богатство, благодарение на неговото изкуство.
През 1948 г. двойката подарява на Ватикана платно и така връзката им е легализирана пред Бога. В Испания по това време на власт е Франко и пресметливата Гала настоявала на добрите отношения както с Църквата, така и с Франко. Тогава започва най-успешният им период – от 1948 до 1978 г. Гала и Салвадор Дали са обгърнати от лукс, водят светски живот по целия свят. Сред приятелите им са Грета Гарбо, Федерико Гарсия Лорка, Пабло Писако, Уолт Дисни.
Гала умира на 10 юни 1982 г. Балсамирана е и е погребана в криптата на подарения й от Дали замък «Пубол». Той е съсипан, но живее още шест години. В къщата им в Порт Лигат в цепнатина на стената скоро след смъртта им е открита една бележка на Гала, която е като свидетелство за нейната иначе непоказана на обществото в този пълен вид любов и привързаност към художника: "Нека Дали оздравее и пак да бъде големият творец, какъвто винаги съм искала да бъде. Нека аз да остана винаги красива."
