Фактът, че България призна официално независимостта на Косово дойде някак изненадващо не само като скорост на решението (само около седмица преди товa държавата все още не беше изградила сигурна позиция), но и като вид на поднасяне на изявлението- в пакет с още две държави. А това няма как да не повдига много въпроси пред външната и приоритетна политика на българската държава.
Критики-много. И в подкрепа и на двете страни-протестни писма,крайни позиции, но решението е едно и сега въз основа на него трябва да се търсят бъдещи действия и последствия. Някои вестници написаха “Забихме нож в гърба на Сърбия”, в отговор тяхното най-популярно радио излезе с материал “Добри комшии”. Реакцията на Сърбия след българската официална позиция беше каквато можеше да се очаква и каквато беше спрямо други подобни държави. И не закъсня. Оттук нататък произтичат последствията. А такива неминуемо ще има. Защото заплахите на Сърбия може да звучат като буря в чаша вода за големите Франция, Германия и пр., но само за да се покаже прочутата сръбска непримиримост и инат, ще бъдат демонстрирани в най-чист вид именно към държави като България. Всеки, който си мисли,че това са празни приказки, ще бъде много сериозно изненадан. По-занимателното в случая и това, което би следвало да интересува българския народ, е официалната позция на официалните власти, която в крайна сметка моделира виждането на цялата общност (българска). И най-вече- какви ползи има България от това, решението взето ли е след изчисляване на всички “за” и “против” и до каква степен са пресметнати рисковете.
С признаването на Косово, България се присъедини към значителен брой европейски държави, които одобриха създаването на ново държавно формирование на Балканите. С признаването на Косово, България демонстрира своята ангажираност и принадлежност към общата европейска и американска външна политика. Американците бяха сред първите, “дали рамо” на новата държава- нещо, което и най-непросветения можеше да очаква. Макар империя от съвременен вид, САЩ все още спазват и следват древния римски принцип “divido et impero”- разделяй и владей. Но и преди и сега, американците са били винаги “на другия край на света” спрямо нашите ширини. В по-малка степен същото важи и за Франция.
Но да не гледаме на нещата географски. Да погледнем икономически. Вече никого по света не занимава история и национализъм щом става дума за пари. Каква икономическа полза има България от признаването на Косово? Търговска? Какво ще търгува с Косово, една неизградена икономика под заплахата на тлеещ конфликт? Какъв природен, фабричен или какъвто и да било ресурс има Косово? Какви иконмически гаранции дава за износ и внос? Трябва ли заради тази имагинерна възможност да се разрушават стабилни икономически връзки със Сърбия? И не е ли някак цинично извинението на българската външна политика, че Косово е “право да се самоопределяш”? През последните години един от най-стабилните дялове туристи по българското Черноморие са сърбите, заедно с руснаците. От редица институции и сдружения в сферата на туризма вече предупредиха за сериозен спад в туристите от Сърбия и бойкот на руските туроператори. А България е туристическа държава! С желанието си да покаже принадлежност към Европа, България лиши своята иконпомика и търговия, своя туризъм, от милиони левове.
Друг икономически аспек- пак поради ината на сърбите, огромна част от превозваческите ни фирми ще имат не само големи проблеми по границите, но и вероятно ще изберат минаването през Румъния, което ще оскъпи двойно техните разходи, ще доведе до загуби на ресурс и материал, което от своя страна ще качи цената на услугата и пак ще рефлектира върху българските граждани. Много български фирми търгуват със Сърбия, голяма част от европейските стоки на българския пазар се внасят оттам. А и ако не говорим само за превозващите стока, българите като пътуващи първи и най-вече ще имат проблеми и то такива, с които ще им е адски трудно да се справят. Все още да пътуваш със самолет е прескъпо удоволствие у нас. Т.нар. low cost полети изискват предварително тримесечно плануване. Затова най-удобен вариант за достигане на Западна Европа остава автобусът или влака (не случайно по българските гари има умопомрачителни автобусни дестинации като Варна-Инсбрук или Сливен-Милано!). А как тези хора ще пътуват оттук нататък? И не бързайте да казвате, че са гастербайтери или цигани-черноборсаджии! Много от българските студенти, учещи в Европа избират именно тези начини. Много от хората посещават свои роднини именно така! Какво ще стане оттук-нататък с тези хора? Те ще бъдат принудени да не се прибират в България или да пътуват още 20 часа отгоре? За повишаването и на без това прекомерно скъпите и сега билети въобще не е нужно да говорим. Видно е, че с усилието си да не се цепи от Голяма Европа, България всъщност съумя да си създаде два пъти повече усложнения.
Ако погледнем нещата от политическа гледна точка, казусът с признаването на Косово също изглежда странен от наша страна. Забележката на отделни хора, че не е редно да се обръщаме срещу “братята сърби” веднага беше награчена от два пъти повече други като се привеждаха примери за европейска България и ЕС, както и гневното изказване “Сърбите не са ни братя!”(като че ли американците са ни такива). Но никоя от тези така спрягани евродържави не живее по нашите ширини, следователно не е наясно как най-добре можем да решим нещата тук, нито как бихме могли да живеем в мир. Това знаем само ние, които живеем на Балканите. И наистина е редно вече да не допускаме някой да ни казва как да живеем- от това досега сме имали само негативи! Достатъчно добре знаем каква е обстановакта около нас, за да решаваме сами какво и как е най-добре да правим. А и наистина, когато си малка държава, нямаш кой знае какъв избор- редно и преди всичко умно би било да се придържаш към тези, които са ти близки по георгафско положение, икономическо развитие, манталитет. Не е нужно това по условие да изключва развитие държави. Но е нужно да сме наред със съседите си. Жизнено необходимо е! За наше огромно съжаление, не сме Швейцария, която може да си позволи неутралитет и други подобни благини. Примери за това има дори и в най-елементарното ежедневие- независимо от факта, че може да имате невероятен апартамент, да сте влиятелни или известни, вие винаги живеете в съседство с някого. Колкото и хубав и уреден да е вашия апартамент отвътре, ако в междублоковото пространство е мръсно и водите дългогодишна война със съседа отгоре и отляво, няма да живеете добре. Ще съществувате в измисления свят на вашия апартамент и когато все пак ви се наложи да излезете (което е неминуемо), ще се сблъскате с жестоката действителност. Не може просто да прескочите техните етажи! Трябва да минете оттам. В този ред на мисли, наистина е умно и печелившо да се опитваме да се държим един за друг, защото се познаваме, защото от векове живеем заедно, защото знаем всички свои негативи и позитиви и защото нито един бял европеец или американец могат да ни кажат как да живеем- просто няма да са прави! Както и ние на тях не можем, защото не познаваме заобикалящото ги добре.
Някои казват да сме престанели да търсим оправдание за подкрепа в религиозната основа, във факта, че сърбите са православни като българите. А нима религията не е основа на манталитет и мироглед, особено за православните държави? И нима няма да се разбираме по-добре на тази основа, отколкото с една католическа държава? В този ред на мисли, кога станахме първи приятели с Хърватия и Унгария, за да излизаме с това прецедентно общо становище? Каква полза имаме ние от това? Всъщност, истината е, че нито Хърватия, нито Унгария ще имат същите пътнически, икономически и пр. негативи. Защо ли? Защото и двете държави имат “външна” граница към Европа, за тях Сърбия е изток, за нас е Запад! Защото Унгария и Хърватия си граничат, ние не делим обща земя с нито една от тях. Защото и двете са бивша част от Австро-Унгарската империя (и това си личи на всяка крачка там), а ние, заедно със сърбите сме били част от Османската (и това си личи на всяка крачка у нас). В духа на горната метафора с жилищния блок, Хърватия и Унгария са първи и втори етаж, съвсем близо до изхода, ние заемаме четвърти, а сърбите дебнат точно под нас. Само като вметване бих обърнала внимание на индиректния икономически интерес, който би имала Унгария от пренасочването на нашия и голяма част от източния транспорт през Румъния и нейната територия, а не през Сърбия, както е сега.
Логично е да се запитаме дали пък Европа не ни е обещала нещо, та така целеустремено да се съюзим с унгарци и хървати? Интересен въпрос! Опитът сочи, че Европа не дава кой знае какво и никога даром. Ако пък и този път търсим кой ще ни даде повече, би следвало да внимаваме много, тъй като след последното ни такова “премерване” на политическия кантар, се оказахме съюзник на нацистите!
Освен това, наистина, замислете се, нима не сме в някакъв вид конфлик с всеки наш съсед на Балканите по някакъв повод- с Гърция за Беломорието и нескончаемия брой нашенци, предимно нелегални, с Турция за малцинствата и българските турци (отскоро и за арменския геноцид), румънците ни гледат надменно, защото са два пъти по-богати от нас (чия е вината?), докато ние жалим Северна Добруджа. С Македония дори не е необходимо да пиша защо... Да разиграем следната сцена на пътуващ българин из балканските държави. За да се чувства той максимално незастрашен за своята собственост и телесна цялост, отивайки в Букурещ, трябва някак да скрие факта откъде идва, за да си спести съжалителни и подигравателни погледи (допреди 15 години на минаване оттам се хвърляха бонбони на изгладнелите румънски деца. Чия е вината?). Също толкова унизително ще се чувства и в топла Гърция, където на секундата ще бъде сметнат за гастербайтер, берач на ягоди или домашна прислужница. Малко по на изток пък трябва само приветливо да кима на подвикванията “комшо”, “комшо” и всячески да се удържа да не споменава 1984 г. или ДПС с лошо. В Скопие също би било най-препоръчително да играе заблуден бял европеец, за да не бъде нападнат с хули (и други средства), ако случайно каже Македония и България в едно изречение (отскоро и името на Румен Петков). От днес в Белград ще му е още по-тежко от гореизброените, ако изобщо стигне до столицата.
Е, да направим равносметка- българските политици казват, че работят усърдно и България се превръща в център, гарант и стълб на сигурността и мира на Балканите. Че тя с кого живее в мир? Къде на Балканите нейните граждани се чувстват сигурни и чия е вината за това? На съседите, ще кажат поддръжниците на колоритния български манталитет, че ние винаги сме най-прецакани. Нима? Takes two to tango (Трябват двама за танго), казват англоговорящите. И като имаме невероятен стремеж за такъв център на благост и стабилитет, какъв пример даваме с хората в нашия си собствен комшолук? И след като се призовава от вси страни да спрем с наслагванията от минали епохи и стари вражди и да обърнем ново, евролице към света, защо тогава не умеем да живеем с тези около нас и все намираме за какво да ги мразим- взети земи, робства, загубени войни... Въпроси отпреди толкова години и векове.
А сега, когато на държавно ниво защитаваме правото на косоварите да се самоопределят, целокупния български народ в своето Ганкино кафене се радва, че Сърбия става все по-слаба! Значи, двоен стандарт- за едните може, за другите- не! Ами да, какво са ни направили косоварите на нас, изстрадалите българи? Ами, я виж сърбите, как са ни мамили и крали толкова години! Ами, то как да ни направи нещо народ, който не съществува в държава, която преди това никога не я е имало??? Косово никога не е било държава, винаги е било област в състава на друга с малко или много широка автономия. Но никога самостоятелна територия. В този ред на мисли, чие самоопределение защитаваме ние? Какъв народ подкрепяме? Някой някъде беше писал, че Сърбия заслужава да бъде смачкана, защото те ни мразели- и преди, и сега, държели се надменно с нас. И да върне всичко, което е взела през вековете като Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Косово... Че трябва да е слаба, защото иначе само създава проблеми и че едно време е било видно колко зле се е получило, когато Сърбия е била голяма и силна- целият свят бил срещу Милошевич. За съжаление 90% от клиентите на Ганкиното кафене мислят така (за неразбиращите, Ганкиното кафене е заето за нуждите на текста от Вазовия роман “Под игото” и днес се употребява за илюстрация на място за празни приказки, големеене и безсмислени констатации. Под “клиенти на Ганкиното кафене” се разбира дискусията по този или онзи въпрос в местен и световен мащаб между обикновения български народ по спирки, в превозни средства, по блогове, по телефона в публицистични предавания и на вечеринки). И не само това- продължават да настояват на тези абсолютно неподкрепени с исторически факти констатации. Защо ли?
Първо, какво значи, че ни мразят и преди и сега, какъв смисъл има в тази абсолютизация? Преди сме воювали, добре. А сега как ни мразят? Има се предвид, гледат ни лошо на границата? Искат ни подкуп там? А нашите митничари не правят ли същото към самите нас, техните сънародници? Да ви се е случвало сърбин в Несебър да ви гледа надменно? Да са ви замеряли с камъни (тук се изключват случаите, в които сте крещели сърбофобски лозунги)? А пък и като знам как нашего брата българин си мисли, че вторият му майчин език е сръбски и се хили нескончаемо на думи, които му звучат смешно на сръбски, и аз бих гледала лошо, ако някой така ми осакатява езика и му се смее! Второ, Сърбия никога не е взимала гореизброените държави- те доброволно се присъединяват и образуват първо Кралство на сърби, хървати и словенци (1918), по-късно и Федеративна Република Югославия и Съюзна Социалистическа Федеративна Република Югославия. Официалната история ще го потвърди- прочетете я. Трето, как така целия свят бил срещу Милошевич, след като той е подкрепян в продължение на 15 години от САЩ и Англия, харесван и одобряван, защото преди да стане президент на Югославия е бил висш банкер в Ню Йорк, с многобройни приятели от тези среди там? И как така именно с него се преговаря около Дейтън и той е признат именно от тези, спрягани за негови врагове държави за “спасителя на Балканите” след като подписва Дейтънския мир? Пак история! Но разбира се, тя уморява с фактологията си...
В заключение, след като не ни било нужно и ни било притеснително да имаме силен съсед (който между другото в последния почти век не ни е закачал, нищо че ние на “братята американци” им дадохме и небе и всичко), нима ще ни е по-добре да имаме размирен съсед, лошо, войнолюбиво настроен към нас? Ще искаме ли да ни е страх от Сърбия? Но ние винаги имаме силен аргумент- колко ни мразели сърбите през годините и как ни ощетили. Което, разбира се има две страни. Факт е, че през Балканската война те са срещу нас, факт е и че от това получават огромен дивидент. Но също така е факт, че вече е повече от дошло времето, в което да спрем да се завираме в миналото и да сключим мир с предишните си т.нар. врагове. Каквото било-било. Това е проблем на историята, фактологичност. Сега нито хората, нито държавите и формированията са същите! Сега вече го няма крал Милан, поискал да пие кафе в центъра на София и нападнал България през 1886 г !!! Като пък сме толкова ербап да ги мразим, защо търгуваме с тях, защо ги водим на нашето море? И защо не мразим така ожесточено румънците? Те също са били на сръбската позиция! Защо не намразим и руснаците, че 45 години сме били под тяхно директно или не влияние? Това никой не го споменава!
За сметка на това се цитира как този и този признал Косово- все близки, братски държави като Франция, Белгия, та дори Турция (!!!). И как те го направили, въпреки техните малцинствени групи. Голям пример! Само кратка уточнителна бележка: официалната френска политика е, че на територията на нейната държава не съществуват малцинствени групи. “Непофренчените”, ако ми позволите тази измислена дума, са в най-добрия случай бежанци, емигранти или чужди поданици/граждани- така са определени в официалната документация. А в турския език не съществува дума “малцинство”. Не си спомням някъде да е казано, че Белгия ще се разделя на три, в зависимост от групите в нея. За какво говорим тогава? Тези държави, уважаеми, са далече от нас в няколко смисъла, не само географски и държат нещата под контрол, т.е., не позволяват разцепване вътре в себе си и никога няма да го допуснат (спомнете си как се държа френската полиция при размириците в арабските квартали в Париж). А в България, както добре знаем, не е така. В България и преди трудничко се справяхме с протурските насторения, огромния брой джамии, турския в официалните институции, цели места само с малцинства. Какъв знак им дава държавата сега? “Всеки е свободен да се самоопределя, въз основа на което да има своя територия, държавно формирование и да говори свой език”!
Но да се върнем на казуса “Косово”. От дотук разгледаното е видно, че с акта на признаване на тази нова държава, България има и ще има голям брой негативи. Да не говорим за липсата на каквато и да е обосновка от гледна точка на международното право за съществуването на тази държава. Така стоят нещата и в исторически план- защо Косово да може да стане държава, след като никога преди не е било, а на Босна и Херцеговина да й трябват години за признаване? Защо Европа е толкова ларж за Косово, а скача като чуе за Чечня и Република Сръбска? Защото Косово има свой международно слаб противник, на който пак по някакъв повод трябва да му се показва задния двор. Защо, питам пак? Нали целта на Европа е да събере в едно така ужасяващите я Балкани, за да ги държи под контрол? А сега пак избута Сърбия. Така ли ще я направи по-сигурна? Доказателство за факта, че трябва да се спре с това белият европеец да ни казва как да живеем се случи когато Европа изведнъж остана крайно изненадана от протестния митинг в Белград след провъзгласяването на независимост (подсилен и украсен от всички световни медии) – а вие какво очаквахте? Сърбия да си седи кротко? Не създадохте ли така нова основа за конфликт в нашето “буре с барут”? Какво се изненадвате толкова, не се ли сетихте, че така ще стане? Не помните ли, че когато НАТО бомбардира Белград, сърбите се хванаха на жива верига около парламента? Не са ли до днес те тези, които славят Милошевич и твърдят, че издевателствата в Босна са били самозащита и защита на територията и народа им? Да знаете случай, в който тоя кибритлиев народ да не се е инатил и бунтувал?
С признаването на Косово, България се присъедини към значителен брой европейски държави, които одобриха създаването на ново държавно формирование на Балканите. С признаването на Косово, България демонстрира своята ангажираност и принадлежност към общата европейска и американска външна политика. Американците бяха сред първите, “дали рамо” на новата държава- нещо, което и най-непросветения можеше да очаква. Макар империя от съвременен вид, САЩ все още спазват и следват древния римски принцип “divido et impero”- разделяй и владей. Но и преди и сега, американците са били винаги “на другия край на света” спрямо нашите ширини. В по-малка степен същото важи и за Франция.
Но да не гледаме на нещата географски. Да погледнем икономически. Вече никого по света не занимава история и национализъм щом става дума за пари. Каква икономическа полза има България от признаването на Косово? Търговска? Какво ще търгува с Косово, една неизградена икономика под заплахата на тлеещ конфликт? Какъв природен, фабричен или какъвто и да било ресурс има Косово? Какви иконмически гаранции дава за износ и внос? Трябва ли заради тази имагинерна възможност да се разрушават стабилни икономически връзки със Сърбия? И не е ли някак цинично извинението на българската външна политика, че Косово е “право да се самоопределяш”? През последните години един от най-стабилните дялове туристи по българското Черноморие са сърбите, заедно с руснаците. От редица институции и сдружения в сферата на туризма вече предупредиха за сериозен спад в туристите от Сърбия и бойкот на руските туроператори. А България е туристическа държава! С желанието си да покаже принадлежност към Европа, България лиши своята иконпомика и търговия, своя туризъм, от милиони левове.
Друг икономически аспек- пак поради ината на сърбите, огромна част от превозваческите ни фирми ще имат не само големи проблеми по границите, но и вероятно ще изберат минаването през Румъния, което ще оскъпи двойно техните разходи, ще доведе до загуби на ресурс и материал, което от своя страна ще качи цената на услугата и пак ще рефлектира върху българските граждани. Много български фирми търгуват със Сърбия, голяма част от европейските стоки на българския пазар се внасят оттам. А и ако не говорим само за превозващите стока, българите като пътуващи първи и най-вече ще имат проблеми и то такива, с които ще им е адски трудно да се справят. Все още да пътуваш със самолет е прескъпо удоволствие у нас. Т.нар. low cost полети изискват предварително тримесечно плануване. Затова най-удобен вариант за достигане на Западна Европа остава автобусът или влака (не случайно по българските гари има умопомрачителни автобусни дестинации като Варна-Инсбрук или Сливен-Милано!). А как тези хора ще пътуват оттук нататък? И не бързайте да казвате, че са гастербайтери или цигани-черноборсаджии! Много от българските студенти, учещи в Европа избират именно тези начини. Много от хората посещават свои роднини именно така! Какво ще стане оттук-нататък с тези хора? Те ще бъдат принудени да не се прибират в България или да пътуват още 20 часа отгоре? За повишаването и на без това прекомерно скъпите и сега билети въобще не е нужно да говорим. Видно е, че с усилието си да не се цепи от Голяма Европа, България всъщност съумя да си създаде два пъти повече усложнения.
Ако погледнем нещата от политическа гледна точка, казусът с признаването на Косово също изглежда странен от наша страна. Забележката на отделни хора, че не е редно да се обръщаме срещу “братята сърби” веднага беше награчена от два пъти повече други като се привеждаха примери за европейска България и ЕС, както и гневното изказване “Сърбите не са ни братя!”(като че ли американците са ни такива). Но никоя от тези така спрягани евродържави не живее по нашите ширини, следователно не е наясно как най-добре можем да решим нещата тук, нито как бихме могли да живеем в мир. Това знаем само ние, които живеем на Балканите. И наистина е редно вече да не допускаме някой да ни казва как да живеем- от това досега сме имали само негативи! Достатъчно добре знаем каква е обстановакта около нас, за да решаваме сами какво и как е най-добре да правим. А и наистина, когато си малка държава, нямаш кой знае какъв избор- редно и преди всичко умно би било да се придържаш към тези, които са ти близки по георгафско положение, икономическо развитие, манталитет. Не е нужно това по условие да изключва развитие държави. Но е нужно да сме наред със съседите си. Жизнено необходимо е! За наше огромно съжаление, не сме Швейцария, която може да си позволи неутралитет и други подобни благини. Примери за това има дори и в най-елементарното ежедневие- независимо от факта, че може да имате невероятен апартамент, да сте влиятелни или известни, вие винаги живеете в съседство с някого. Колкото и хубав и уреден да е вашия апартамент отвътре, ако в междублоковото пространство е мръсно и водите дългогодишна война със съседа отгоре и отляво, няма да живеете добре. Ще съществувате в измисления свят на вашия апартамент и когато все пак ви се наложи да излезете (което е неминуемо), ще се сблъскате с жестоката действителност. Не може просто да прескочите техните етажи! Трябва да минете оттам. В този ред на мисли, наистина е умно и печелившо да се опитваме да се държим един за друг, защото се познаваме, защото от векове живеем заедно, защото знаем всички свои негативи и позитиви и защото нито един бял европеец или американец могат да ни кажат как да живеем- просто няма да са прави! Както и ние на тях не можем, защото не познаваме заобикалящото ги добре.
Някои казват да сме престанели да търсим оправдание за подкрепа в религиозната основа, във факта, че сърбите са православни като българите. А нима религията не е основа на манталитет и мироглед, особено за православните държави? И нима няма да се разбираме по-добре на тази основа, отколкото с една католическа държава? В този ред на мисли, кога станахме първи приятели с Хърватия и Унгария, за да излизаме с това прецедентно общо становище? Каква полза имаме ние от това? Всъщност, истината е, че нито Хърватия, нито Унгария ще имат същите пътнически, икономически и пр. негативи. Защо ли? Защото и двете държави имат “външна” граница към Европа, за тях Сърбия е изток, за нас е Запад! Защото Унгария и Хърватия си граничат, ние не делим обща земя с нито една от тях. Защото и двете са бивша част от Австро-Унгарската империя (и това си личи на всяка крачка там), а ние, заедно със сърбите сме били част от Османската (и това си личи на всяка крачка у нас). В духа на горната метафора с жилищния блок, Хърватия и Унгария са първи и втори етаж, съвсем близо до изхода, ние заемаме четвърти, а сърбите дебнат точно под нас. Само като вметване бих обърнала внимание на индиректния икономически интерес, който би имала Унгария от пренасочването на нашия и голяма част от източния транспорт през Румъния и нейната територия, а не през Сърбия, както е сега.
Логично е да се запитаме дали пък Европа не ни е обещала нещо, та така целеустремено да се съюзим с унгарци и хървати? Интересен въпрос! Опитът сочи, че Европа не дава кой знае какво и никога даром. Ако пък и този път търсим кой ще ни даде повече, би следвало да внимаваме много, тъй като след последното ни такова “премерване” на политическия кантар, се оказахме съюзник на нацистите!
Освен това, наистина, замислете се, нима не сме в някакъв вид конфлик с всеки наш съсед на Балканите по някакъв повод- с Гърция за Беломорието и нескончаемия брой нашенци, предимно нелегални, с Турция за малцинствата и българските турци (отскоро и за арменския геноцид), румънците ни гледат надменно, защото са два пъти по-богати от нас (чия е вината?), докато ние жалим Северна Добруджа. С Македония дори не е необходимо да пиша защо... Да разиграем следната сцена на пътуващ българин из балканските държави. За да се чувства той максимално незастрашен за своята собственост и телесна цялост, отивайки в Букурещ, трябва някак да скрие факта откъде идва, за да си спести съжалителни и подигравателни погледи (допреди 15 години на минаване оттам се хвърляха бонбони на изгладнелите румънски деца. Чия е вината?). Също толкова унизително ще се чувства и в топла Гърция, където на секундата ще бъде сметнат за гастербайтер, берач на ягоди или домашна прислужница. Малко по на изток пък трябва само приветливо да кима на подвикванията “комшо”, “комшо” и всячески да се удържа да не споменава 1984 г. или ДПС с лошо. В Скопие също би било най-препоръчително да играе заблуден бял европеец, за да не бъде нападнат с хули (и други средства), ако случайно каже Македония и България в едно изречение (отскоро и името на Румен Петков). От днес в Белград ще му е още по-тежко от гореизброените, ако изобщо стигне до столицата.
Е, да направим равносметка- българските политици казват, че работят усърдно и България се превръща в център, гарант и стълб на сигурността и мира на Балканите. Че тя с кого живее в мир? Къде на Балканите нейните граждани се чувстват сигурни и чия е вината за това? На съседите, ще кажат поддръжниците на колоритния български манталитет, че ние винаги сме най-прецакани. Нима? Takes two to tango (Трябват двама за танго), казват англоговорящите. И като имаме невероятен стремеж за такъв център на благост и стабилитет, какъв пример даваме с хората в нашия си собствен комшолук? И след като се призовава от вси страни да спрем с наслагванията от минали епохи и стари вражди и да обърнем ново, евролице към света, защо тогава не умеем да живеем с тези около нас и все намираме за какво да ги мразим- взети земи, робства, загубени войни... Въпроси отпреди толкова години и векове.
А сега, когато на държавно ниво защитаваме правото на косоварите да се самоопределят, целокупния български народ в своето Ганкино кафене се радва, че Сърбия става все по-слаба! Значи, двоен стандарт- за едните може, за другите- не! Ами да, какво са ни направили косоварите на нас, изстрадалите българи? Ами, я виж сърбите, как са ни мамили и крали толкова години! Ами, то как да ни направи нещо народ, който не съществува в държава, която преди това никога не я е имало??? Косово никога не е било държава, винаги е било област в състава на друга с малко или много широка автономия. Но никога самостоятелна територия. В този ред на мисли, чие самоопределение защитаваме ние? Какъв народ подкрепяме? Някой някъде беше писал, че Сърбия заслужава да бъде смачкана, защото те ни мразели- и преди, и сега, държели се надменно с нас. И да върне всичко, което е взела през вековете като Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Косово... Че трябва да е слаба, защото иначе само създава проблеми и че едно време е било видно колко зле се е получило, когато Сърбия е била голяма и силна- целият свят бил срещу Милошевич. За съжаление 90% от клиентите на Ганкиното кафене мислят така (за неразбиращите, Ганкиното кафене е заето за нуждите на текста от Вазовия роман “Под игото” и днес се употребява за илюстрация на място за празни приказки, големеене и безсмислени констатации. Под “клиенти на Ганкиното кафене” се разбира дискусията по този или онзи въпрос в местен и световен мащаб между обикновения български народ по спирки, в превозни средства, по блогове, по телефона в публицистични предавания и на вечеринки). И не само това- продължават да настояват на тези абсолютно неподкрепени с исторически факти констатации. Защо ли?
Първо, какво значи, че ни мразят и преди и сега, какъв смисъл има в тази абсолютизация? Преди сме воювали, добре. А сега как ни мразят? Има се предвид, гледат ни лошо на границата? Искат ни подкуп там? А нашите митничари не правят ли същото към самите нас, техните сънародници? Да ви се е случвало сърбин в Несебър да ви гледа надменно? Да са ви замеряли с камъни (тук се изключват случаите, в които сте крещели сърбофобски лозунги)? А пък и като знам как нашего брата българин си мисли, че вторият му майчин език е сръбски и се хили нескончаемо на думи, които му звучат смешно на сръбски, и аз бих гледала лошо, ако някой така ми осакатява езика и му се смее! Второ, Сърбия никога не е взимала гореизброените държави- те доброволно се присъединяват и образуват първо Кралство на сърби, хървати и словенци (1918), по-късно и Федеративна Република Югославия и Съюзна Социалистическа Федеративна Република Югославия. Официалната история ще го потвърди- прочетете я. Трето, как така целия свят бил срещу Милошевич, след като той е подкрепян в продължение на 15 години от САЩ и Англия, харесван и одобряван, защото преди да стане президент на Югославия е бил висш банкер в Ню Йорк, с многобройни приятели от тези среди там? И как така именно с него се преговаря около Дейтън и той е признат именно от тези, спрягани за негови врагове държави за “спасителя на Балканите” след като подписва Дейтънския мир? Пак история! Но разбира се, тя уморява с фактологията си...
В заключение, след като не ни било нужно и ни било притеснително да имаме силен съсед (който между другото в последния почти век не ни е закачал, нищо че ние на “братята американци” им дадохме и небе и всичко), нима ще ни е по-добре да имаме размирен съсед, лошо, войнолюбиво настроен към нас? Ще искаме ли да ни е страх от Сърбия? Но ние винаги имаме силен аргумент- колко ни мразели сърбите през годините и как ни ощетили. Което, разбира се има две страни. Факт е, че през Балканската война те са срещу нас, факт е и че от това получават огромен дивидент. Но също така е факт, че вече е повече от дошло времето, в което да спрем да се завираме в миналото и да сключим мир с предишните си т.нар. врагове. Каквото било-било. Това е проблем на историята, фактологичност. Сега нито хората, нито държавите и формированията са същите! Сега вече го няма крал Милан, поискал да пие кафе в центъра на София и нападнал България през 1886 г !!! Като пък сме толкова ербап да ги мразим, защо търгуваме с тях, защо ги водим на нашето море? И защо не мразим така ожесточено румънците? Те също са били на сръбската позиция! Защо не намразим и руснаците, че 45 години сме били под тяхно директно или не влияние? Това никой не го споменава!
За сметка на това се цитира как този и този признал Косово- все близки, братски държави като Франция, Белгия, та дори Турция (!!!). И как те го направили, въпреки техните малцинствени групи. Голям пример! Само кратка уточнителна бележка: официалната френска политика е, че на територията на нейната държава не съществуват малцинствени групи. “Непофренчените”, ако ми позволите тази измислена дума, са в най-добрия случай бежанци, емигранти или чужди поданици/граждани- така са определени в официалната документация. А в турския език не съществува дума “малцинство”. Не си спомням някъде да е казано, че Белгия ще се разделя на три, в зависимост от групите в нея. За какво говорим тогава? Тези държави, уважаеми, са далече от нас в няколко смисъла, не само географски и държат нещата под контрол, т.е., не позволяват разцепване вътре в себе си и никога няма да го допуснат (спомнете си как се държа френската полиция при размириците в арабските квартали в Париж). А в България, както добре знаем, не е така. В България и преди трудничко се справяхме с протурските насторения, огромния брой джамии, турския в официалните институции, цели места само с малцинства. Какъв знак им дава държавата сега? “Всеки е свободен да се самоопределя, въз основа на което да има своя територия, държавно формирование и да говори свой език”!
Но да се върнем на казуса “Косово”. От дотук разгледаното е видно, че с акта на признаване на тази нова държава, България има и ще има голям брой негативи. Да не говорим за липсата на каквато и да е обосновка от гледна точка на международното право за съществуването на тази държава. Така стоят нещата и в исторически план- защо Косово да може да стане държава, след като никога преди не е било, а на Босна и Херцеговина да й трябват години за признаване? Защо Европа е толкова ларж за Косово, а скача като чуе за Чечня и Република Сръбска? Защото Косово има свой международно слаб противник, на който пак по някакъв повод трябва да му се показва задния двор. Защо, питам пак? Нали целта на Европа е да събере в едно така ужасяващите я Балкани, за да ги държи под контрол? А сега пак избута Сърбия. Така ли ще я направи по-сигурна? Доказателство за факта, че трябва да се спре с това белият европеец да ни казва как да живеем се случи когато Европа изведнъж остана крайно изненадана от протестния митинг в Белград след провъзгласяването на независимост (подсилен и украсен от всички световни медии) – а вие какво очаквахте? Сърбия да си седи кротко? Не създадохте ли така нова основа за конфликт в нашето “буре с барут”? Какво се изненадвате толкова, не се ли сетихте, че така ще стане? Не помните ли, че когато НАТО бомбардира Белград, сърбите се хванаха на жива верига около парламента? Не са ли до днес те тези, които славят Милошевич и твърдят, че издевателствата в Босна са били самозащита и защита на територията и народа им? Да знаете случай, в който тоя кибритлиев народ да не се е инатил и бунтувал?
В акта на признаване на Косово от страна на България вече няма нищо, което може да се върне назад. Можем само да съжаляваме, че опитите в последните 20 години да станем приятели с нашата западна порта за Европа, се издъниха за два дена. А от тези опити винаги има полза- за нас, българите е здравословно и целесъобразно да живеем в мир със съседите си, не само с братята американци на другия край на света. И преди да сте ме заклеймили като ужасяващ сърбофил и антиевропеец, погледнете от човешката гледна точка на хора, на които им откъсват част от територията. Не ми казвайте, че Косово не винаги е било тяхно. Нима Малко Търново или дори цяла България винаги е била наша, на нашия народ? После при вас сами ще дойдат последствията от лошите ни отношения с тях, чисто битови- цени на билети, тежки пътувания, спад на туристи, новини за проблеми по границите и пр. Неща, които неминуемо ще заинтересуват и обединят всички, също както омразата към Сърбия.
